Стави

Костите на скелета могат да бъдат свързани непрекъснато или прекъснато. 
При непрекъснатото свързване костите са свързани директно (synarthroses) чрез различни тъкани.
Видиве непрекъснати свързвания:
– синдесмоза или фиброзно свързване – осъществява се чрез колагенна или еластична съединителна тъкан. Към тази група спадат: шевовете на черепа, membrana interosea (мембраната, която е между костите);
– синхондроза или свързване, което се осъществява с помощта на хрущял;
– симфиза – свързването се осъществява чрез влакнест хрущял и съединителна тъкан;
– синостоза – това е свързване между епифизите и диафизите

  Прекъснати свързвания.В прекъснатите свързвания се включват: ставните повърхности на участващите кости, ставна капсула и някои допълнителни образувания като лигаменти, интеркаларни дискове и други.

Различават се подвижен и стационарен сегмент в една става, в зависимост от това, коя част се движи и коя – не.

За това колко подвижна е дадена става се съди по нейния ъгъл на размах. Под ъгъл на размах се разбира ъгълът, който е заключен между двете най-отдалечени позиции на костите в ставата. Тук влияние оказват лигаментите, израстъците на костите, както и съседните на ставата меки тъкани.
  Ставаната капсула е прикрепена към костта близо до повърхностите, които участват в ставата и са покрити с хрущял. Тя се състой от два листа – фиброзен и синовиален. Външният (фиброзен) лист съдържа много колагенни влакна и много малко количество еластични влакна. Синовиалната мембрана съдържа еластични влакна, нерви и кръвоносни съдове.
В изграждането на една става взимат участие поне две ставни повърхности. Те са покрити с хиалинен или влакнест хрущял.
В ставната кухина се съдържа синовиална течност, която подпомага изхранването на ставния хрущял, а също и има смазочна функция за ставата.
В изграждането на една става могат да вземат участие и т.н. спомагателни образувания. Това са:
– лигаменти – те биват: подсилващи, ограничителни, определящи посоката на движение, извънкапсуларни или вътрекапсуларни.
– ставни дискове – изградени са от влакнест хрущял и съединителна тъкан. Тези структури осигуряват добър контакт между движещите се части и влияят на посоката на движение.
– ставни устни – служат за увеличаване на ставната повърхност.
– синовиални джобове – формират големи или малки сакове, които увеличават ставното пространство, но са слабо място в ставата.

  Видове стави. Съществуват редица класификации, използващи различни критерии:

– Според осите на движение ставите се разделят на едноосни, двуосни и многоосни.
– Според подвижността на ставните повърхности, ставите биват: с една, две или повече степени на свобода.
– Според броя на ставните повърхности, изграждащи ставите, те се делят на прости (с две ставни повърхности) и сложни (с повече от две ставни повърхности).
– Според формата на ставните повърхности ставите биват:
   – articulatio plana (плоска става) – такива са малките стави на гръбначния стълб;
  – gynglymus (макаровидна става) – състой се от две изпъкнали и една вдлъбната повърхност. Такава е art. humeroulnaris (между раменната и лакътната кост);
– articulatio cylindrica – такава е ставата между лакътната и лъчевата кост;
– articulatio elipsoidea (елипсовидна става) – има една конвексна и една конкавна елипсовидна ставна повърхност (радиокарпалната става);
– articulatio sellaris (седловидна става) – има две ставни повърхности, подобни на конско седло (капрометакарпалните стави);
– articulatio spheroidea (кълбовидна става) – многоосни са и имат кълбовидна костна глава, поставена в костна ямка (раменната става).