Сладко отмъщение или истината за бялата захар

Бялата захар

Тази тема е взаимствана от брой 1 за 2016г на списание 8

Прекаляваме със сладостта, без да подозираме. Как да не допуснем тя да ни разболее?

Какво толкова му е лошото на сладкото и истина ли е това, че вреди на здравето? Защо и захарта вече се титулува „бяла отрова”?

Екипът на Списание 8 е провел експеримент как се отразява на здравето отказването за един месец от захарта и храните, в които тя е добавена. Консултанти на експеримента са проф. д-р Ивона Даскалова, д.м.н. – началник на Клиниката по ендокринология и болести на обмяната на Военномедицинска академия в София. Резултат: понижаване на теглото, нормализиране на кръвното налягане, понижени нива на кръвната захар и извода, че без захар се оживява!

Въглехидратите са голяма група органични вещества, които имат изключително значение за живите организми, тъй като те и техните производни участват в строежа на молекулата на ДНК и са основен източник на енергия, играят ключова роля в имунната система, оплождането, защитата от патогени, ембрионалното развитие.

Въглехидратите са няколко групи в зависимост от сложността на строеж си: монозахариди, дизахариди, олигозахариди и полизахариди.

Най-важна за нас е глюкозата – краен продукт при разграждането на въглехидратите и единствената захар, която съществува в организма в свободно състояние. Тя е основно гориво в биологията и е основен източник на енергия за клетъчния метаболизъм. Глюкозата има критична роля в производството на белтъци и в липидната обмяна на веществата. Тя е главният енергиен източник за работата на мускулите и вътрешните органи. А за червените кръвни клетки и за мозъчните клетки е единствен източник на енергия.

Въглехидратите освен това се делят и на бавни и бързи. Захарта е от групата на бързите въглехидрати – усвоява се моментално и веднага освобождава енергия. При интензивен умствен и физически труд я „горим” и ни помага да се справим с натоварването. Но ако тази енергия не се оползотвори веднага, тя се натрупва като тлъстинки.

Нишестето, пр. в картофите, ориза и брашното, е бавен въглехидрат, който не се разгражда бързо и освобождава енергия по-продължително време. Или ако ви предстои спринт – използвате бързи захари, а ако ви предстои маратон – бавни.

Експерти от Световната здравна организация препоръчват от консумацията на захар да идват едва 5% от необходимите 2000 калории на ден. СЗО препоръчва да приемаме до 25 гр. захар дневно, което се равнява на около 5 равни чаени лъжички. В това число не се включват захарите, които приемаме с плодовете и зеленчуците или млякото.

Сладкото освен с кафето, приемаме и чрез много други храни и напитки. Това е тъй наречената скрита захар. Списъкът с храните, в които тя присъства е безкраен напр. лютеницата, хляба, горчицата, кетчупа, киселите краставички, трушията, оцета, соевия сос, натуралните сокове, сладкишите, конфитюрите, безалкохолните и т.н.

Как да избегнем клопката „скрита захар”? Като се научим да разпознаваме истинското количества в храните. На етикетите са посочени хранителните факти за продукта като данните са обикновено за една порция. Невинаги обаче захарта е описана отделно от другите въглехидрати. Как да я открием примерно в един портокалов сок? Търсете думичката захароза в етикета – ако срещу нея има данни за количество, трябва да знаете, че толкова е добавената бяла захар в продукта. Добре е да бъдем бдителни за всички думички завършващи на „-оза” – това са декстроза, малтоза и фруктоза. Ако количеството захар не е посочено на етикета отделно, трябва да се внимава с количеството въглехидрати в грамове. В случай, че са подозрително много в кутията с портокаловия сок, най-вероятно става дума за бяла захар и други видове прости захари, защото полизахаридни въглехидрати като нишестето примерно не се съдържат естествено в портокалите. Ако засечете въглехидрати в кетчупа, лютеницата, сосовете за спагети, консервираните плодове и др., може да е добавена не само захар, но и нишесте като пълнител за по-голямо количество.

Нека признаем – сладкото е вкусно. Но защо сладкишите са толкова „зарибяващи” и не можем да се задоволим само с една бисквитка, а искаме още и още? И защо след като сме хапнали нещо сладко, вместо гладът ни да бъде потиснат задълго, скоро пак огладняваме?

Захарта се усвоява много бързо. След изяждането на една бисквитка нивото на кръвната захар рязко се повишава, но за кратко. После пак така рязко спада. Ниската кръвна захар дава на мозъка фалшив сигнал за глад. Ето как, сладкото, вместо да ни засити, качва апетита.

Злоупотребата със сладко води до качване на теглото. Когато към това се добави и заседнал начин на живот, нещата стават драматични. Българите сме лениви. Половината от нас прекарват в седнало положение повече от 5 часа на ден, рядко или почти никога не са спортували 80% от мъжете, 30% от жените. Затова всеки втори мъж и всяка трета жена са с наднормено тегло. Децата в предучилищна възраст с този проблем са близо 20%!

Излишните килограми са най-важният фактор за т.н. метаболитен синдром – натрупване на мазнини в коремната област, високо кръвно, инсулинова резистентност и свързания с нея риск от диабет.

Проф.Даскалова анализира напълняването като причина за различни заболявания.

„Наднорменото телесно тегло затлъстяването са състояния с непрекъснато повишаваща се честота в последните десетилетия, поради което днес говорим за пандемия в световен мащаб. Прави впечатление връзката на наднорменото тегло, диабета и рака. Наднорменото тегло и затлъстяването са много важни рискови фактори за захарен диабет тип 2. Повече от 80% от пациентите с това заболяване са затлъстели.

Много данни показват, че мастната тъкан функционира като активен ендокринен орган, отделящ хормони. Това вероятно играе роля в процеса на трансформация на нормалните клетки в ракови и повишава техния растежен потенциал. Разпределението на мастните натрупвания е също важен фактор. Централното затлъстяване (около корема) е по-вредно от периферното, предвид повишения риск от агресивни типове рак. Връзката на карциномите със затлъстяването е доказана. Особено значима е тя за рак на гърдата, ендометриума, панкреаса, хранопровода, бъбрека, дебелото черво и черния дроб. Наднорменото тегло е основен рисков фактор и за диабета. Сред специалистите има консенсус, че по отношение и на ддвете заболявания особено важни профилактични мерки са редукцията на теглото, повишената двигателна активност, здравословното хранене.

Мастната тъкан оказва влияние върху целия цикъл на обмяната на веществата. Тя е орган, който произвежда много важни хормони и влияе върху хормоналното равновесие. Поради това има значение и за фертилитета. При жени с наднормено тегло зачеването може да бъде проблем, забременяват, като отслабнат. Инсулинът е и хормон на растежа- той регулира и въглехидратната, и белтъчната, и липидната обмяна.”

Ако ядем много сладко, ще се разболеем ли от диабет?

Проф.Даскалова:

„Може да се разболеете, но не защото ядете сладко, а защото от него ще качите килограми. Механизмът е следният: сладкото води до секретирането на повече инсулин, който пък насърчава апетита, заради което поемаш повече храна и пълнееш. Секрецията на хормоно инсулин се контролира от храната. Факторите, които повишават нивата му, са прекалената консумация на въглехидрати и повишеното количество на висококалорийна храна на едно хранене. Хиперинсулинемията – излишъкът от инсулин, има много отрицателно въздействие върху здравето. С нея са свързани състояния като затлъстяване, дислипидимия, синдром на поликистозните яйчници, хипертония, атеросклероза. Затлъстяването и натрупването на мастна тъкан в областта на корема е обратнопропорционално на чувствителността на тъканите към инсулина. Наднорменото тегло е свързано с инсулинова резистентност (ИР) – нарушено усвояване на глюкозата от тъканите.ИР увеличава риска от диабет. Тя представлява намалена чувствителност на телесните тъкани към действието на инсулина, при което са необходими по-високи инсулинови нива за постигане на нормогликемията.

ИР е най-ранният измерим дефект при пациенти, които са рискови за развитие на захарен диабет тип 2. Въпреки, че съществуват спорове дали първопричината за захарен диабет е инсулиновата резистентност, или нарушената бета-клетъчна функция, се смята, че ИР е тясно свързана с настоящото широко разпространение на диабета. Инсулиновата резистентност се наблюдава при повечето пациенти със захарен диабет, както и при такива с преддиабет – нарушена гликемия на гладно и нарушен глюкозен толеранс. Но също и при лица с нормален глюкозен толеранс и членове на семейства на пациенти с диабет (според един известен изследовател такива са до 25% от хората в определената като здрава популация). В резултат на ИР се повлиява утилизацията на глюкозата в мускулите и мастната тъкан и намалява ефектът на инсулиновата супресия върху отделянето на глюкоза от черния дроб.”

Тя подчертава, че диабетът носи и сърдечно-съдов риск. Това е ново разбиране за връзката между двата здравословни проблема и един от хитовете в модерната медицина. При пациенти с висока кръвна захар е по-висок процентът на инсултите и инфарктите. Рискът е по-голям, защото по-рано се появява атеросклероза, по-рано настъпват увреждания на малките и големите кръвоносни съдове. При такива пациенти се установява по-ранна смъртност, казва проф. Даскалова.

Бяла или кафява захар?

Популярният мит, че кафявата захар е по-полезна от бялата.. е само мит.

Кафеникавият цвят се дължи на наличието на меласа – гъст сироп, който се получава при рафинирането на захарната тръстика и захарното цвекло. Колкото по-тъмна е захарта, толкова повече са в нея органичните примеси от сока на растението. Колкото е по-бяла, толкова е по-пречистена. Производителите обработват цялата продукция до „бяло”. Кафявата захар се получава, когато меласата се върне обратно към избелената захар. Различният вкус на захарта се дължи на наличието или липсата на меласа – бялата е по-лека, а кафявата е по-наситено сладка и с по-богат вкус. Хранителната стойност на бялата е 16 калории, а на кафявата – 17 калории. Бялата е 99,9% чиста захароза, а кафявата – 97% захароза, 2% вода и 1% други съединения. Меласата в кафявата захар съдържа пренебрежимо малки количества калций, калии, магнезий и желязо. Толкова малки, че това едва ли има някакво значение за организма.

Добър заместител на захарта е стевията. Сладка трева, за която до момента няма данни за противопоказания. Друг добър заместител е сиропът от агаве.

СТЕВИЯ

Стевия е билка със сладък вкус, която е възможно най-добрия заместител на захарта. Стевията е близка по вкус до захарта, но е около 300 пъти по-сладка. Стевия не съдържа калории и е много здравословна.

Стевия е многогодишно храстовидно растение, което в България се отглежда като едногодишно. Известна е и като “медена билка” заради сладкия си вкус. Стевията е далеч по-полезна от всички подсладители /дори естествените/. При високи дози стевията може да доведе до понижаване на кръвната захар и на кръвното налягане, което не е безопасно за хората, страдащи от подобни проблеми. СЗО определя стевия като напълно безвредна.

Най-големи консуматори на стевия в световен мащаб са японците, които я използват за подсладител още от 1954г. В Япония износът й е забранен и все повече продукти се произвеждат със стевия, вместо със захар. В САЩ се използва като подсладител в армията, защото вече е доказано, че аспартамът е канцероген и има много хора заболели и осъдили производителя. Стевията е официално одобрена като хранителна добавка. Около година стевия е била забранена на българския пазар, но след спечелено дело от една от фирмите разпространителки пред Върховния съд, медената билка се предлага свободно на пазара.

Стевия- хранителни качества

Стевията е богата на сладки гликозиди /стевиозиди/, които участват в обмяната на веществата, но без съдържание на инсулин, и нормализират нивото на кръвната захар. Стевия съдържа витамини А, С, от групата В, минерали: калий, цинк, желязо, калций, магнезий, селен, аминокиселини, пектин, фибри и т.н. Въпреки силната сладост – няма калории.

Здравословни качества:

Редовната употреба като подсладител нормализира нивата на кръвната захар и на инсулина.
Подобрява състоянието на сърдечносъдовата система.
Понижава нивото на “лошия “ холестерол в кръвта.
Има тонизиращо действие и укрепва именната система.
Подобрява работата на стомашно-чревния тракт.
Полезна е за черния дроб.
Предпазва зъбите от кариес, венците от пародонтоза .
Има антисептично и противовъзпалително действие.
Успокоява нервната система.
Съдейства за почистване на токсините и шлаките от организма.

На българския пазар се намира под формата на таблетки за подслаждане, пакетчета за чай, сушени листа за запарка.

Изпробвана от нашето семейство рецепта: На 1.5 литра вряща вода се добавят 2-3 пакетчета чай по желание + 1 щипка сушени листа стевия. На слаб огън ври около 2 минути. Отстранява се от огъня и след това кисне около 5 минути. Прецежда се, налива се в термос и се пие през целия ден. Количеството стевия се определя на вкус за сладост.

В статията са използвани материали от брой 1 за 2016г на Списание 8.

Сърдечни благодарности на екипа на списанието за интересните теми.