Панкреас – физиология

Задстомашната жлеза (панкреас) има смесена активност –външносекреторна и вътрешносекреторна. Външната секреция се изразява в отделянето на панкреатичен сок в дванадесетопръстника, а вътрешната – в изработването на хормони и постъпването им в кръвта.

Количество и състав на панкреатичния сок – за 24 часа се отделят средно 700мл. панкреатичен сок с рН 7,1-8,8. Тази алкална реакция се дължи на високото съдържание на бикарбонати.

Панкреатичният сок съдържа редица ензими:

• протеолитични – трипсиноген, химотрипсиноген, еластаза, карбоксипептидаза А и В, рибонуклеаза, дезоксирибонуклеаза и фосфолипаза А. Всички тези ензими осигуряват степенното разграждане на белтъците до крайните им съставки – аминокиселини.
• липолитични – липаза и естераза – разграждат мастите до глицерол и мастни киселини
• амилолитични – амилаза, малтаза, захараза, лактаза – разграждат полизахаридите и дизахаридите до монозахариди

До отделянето си от панкреаса в дванадесетопръстника ензимите са неактивни (в противен случай би настъпило самосмилане на жлезата).

Вътрешносекреторната (ендокринната) функция на панкреаса е свързана със секрецията на два хормона – инсулин и глюкагон, от клетките на лангерхансовите острови. Тези острови представляват 2% от масата на жлезата (около 2 милиона островчета). Те са изградени от три типа клетки:

• А-клетки – секретират глюкагон, който разгражда гликогена и повишава нивото на кръвната захар
• В-клетки – секретират инсулин, който понижава нивото на кръвната захар
• D-клетки – секретират соматостатин, който играе важна роля в регулацията на инсулиновата и глюкагонова секреция, а с това и в регулацията на въглехидратния метаболизъм