Опорно-двигателна система

Опорно-двигателната система се състой от костите, ставите и мускулите, които функционират заедно за постигане на основната роля на тази система – поддържане на положението на тялото и движението на тялото и неговите части в пространството.
Броят на костите при човека е 206. Те са разделени в пет отделни групи:
– дълги кости: това са костите на крайниците. На вид са дълги и цилиндрични. Във всеки край те са покрити със ставен хрущял. Външната им повърхност е твърда и се нарича компакта. Под компактата се разполага спонгиозно (гъбоподобно) вещество. Примери за дълги кости са бедрената кост (femur), раменната кост (humerus) и други.
– къси кости: тези кости обикновено са асоциирани с фините движения. Такива кости са карпалните и тарзалните кости.
– плоски кости: те имат функция да предпазват вътрешните органи. Такива са костите на черепа, ребрата, лопатката, гръдната кост и други.
– кости с неправилна форма: в тази група се включват прешлените и някои от костите на лицевия череп.
– сезамовидни кости: това са малки кости, подпомагащи работата на сухожилията. Такава кост е колянното капаче.
Функциите, които изпълняват костите могат да бъдат разделени на:
– поддържане на позицията на тялото;
– протективна функция (предпазване на вътрешните органи);
– двигателна функция;
– кръвотворна функция – кръвните клетки се продуцират от червения костен мозък, който се намира в някои кости;
– складиране на минерали.
Ставите могат да се класифицират въз основа на структурата им или движението, което може да се осъществи в тях.
Класификация:
– фиксирани стави (симартрозни): не се извършва движение в тях (свързванията между черепните кости);
– частично подвижни ( амфиартрозни) извършва се много ограничено движение (междупрешленните дискове);
– синовиални стави (диартрозни) – може да се осъществи движение.
Размахът на движението, извършвано в ставата, се определя от:
– близостта на костите в мястото на контакт. Когато костите са по-близко разположени – ставата, в която участват става по-здрава, но подвижността е ограничена;
– гъвкавостта на съединителната тъкан и позицията на лигаментите, мускулите и сухожилията.
Могат да се извършват следните движения:
– сгъване;
– разгъване;
– привеждане;
– отвеждане;
-завъртане.

Мускулите могат да се класифицират в три групи:
– скелетна мускулна тъкан – тези мускули подледнати под микроскоп изглеждат напречнонабраздени. Тази група мускули е волева.
– сърдечна мускулна тъкан – изглежда напречнонабраздена, но не е волева.
– гладка мускулна тъкан – намира се в стените на вътрешните органи, както и в тези на кръвоносните съдове, храносмилателната, дихателната и отделителната система. Под микроскоп изглеждат гладки. Не зависят от волята на човека.
Мускулите са около 40 -50% от теглото на човек.
Основни функции на мускулите са:
– възбудимост – способността на клетките да преминават от състояние на покой във възбудено състояние под действието на определени дразнители;
– съкратимост – способността на клетките да променят (намаляват) дължината си;
– проводимост – способността на клетката да провежда възбъдния импулс по дължината си;
Видове мускули:
– според разполовението си биват: мимически и дъвкателни (мускули на главата); мускули на шията; гръдни, гръбни, коремни (мускули на туловището); на горен или на долен крайнит (мускули на крайниците).
– според функцията, която изпълняват биват: антагонисти (противоположно действие), агонисти (еднакво действие), синергисти (имат непряко участие в движението).
– според броя на главите биват: едноглави, двуглави, триглави, многоглави.