Мъжка полова система

Мъжката полова система, е една от най-сложно устроените структури в човешкото тяло. Половите органи на мъжа се делят условно на външни и вътрешни. Към външните се причисляват пенис и мъдница, а към вътрешните – тестиси, надсеменници, семепроводни канали, семенни мехурчета, простатна жлеза.

В него се поместват тестисите, придатъците на тестисите и началната част на семеотводните канали. Скротумът е покрит с кожа, която е богата на мастни и потни жлези, и съдържа голямо количество неволева – гладка мускулна тъкан. По средната линия се вижда по-тъмна зона или ивица, която съответства на разположената навътре преграда, разделяща скротума на две части. Непосредствено под кожата се намира месеста обвивка. При нейното свиване, скротумът се стяга и прибира нагоре, като образува множество кожни гънки. Скротумът има за задача да създаде оптимални условия за живот на тестисите, като ги предпазва от вредните въздействия на външната среда. С помощта на особеното си анатомично устройство, той може да увеличи или намали своята повърхност и с това повлиява процесите на излъчване или запазване на топлина. Липсата на тлъстина също благоприятства охлаждането на семенниците. По този начин се получава температура с около 3-4 градуса по-ниска от тази на коремната кухина, което създава благоприятни условия за нормална сперматогенеза (образуване и развитие на сперматозоидите).

Tе са чифтен орган и се разполагат в скротума. Обикновено един развит тестис е с дължина около 4-5 cm, ширина – 3 cm и дебелина – 2 cm. Тестисите имат овална или яйцеподобна форма. Тежат около 20-30 g. Отвън са обвити от плътна капсула, която образува отделни прегради, които го разделят на около 300 вътрешни делчета. В тези делчета се намират семенните каналчета. Основната функция на тестисите е да произвеждат сперматозоиди и полови хормони. Образуването на сперматозоидите става в семенните каналчета.

Сперматогенезата започва след 14, 15 или16 годишна възраст, като след 50-тата година намалява, но не изчезва. Сперматогенезата и жизнеспособността на сперматозоидите зависят пряко или косвено от функционалното състояние на вътрешната среда, от разстройството в обмяната на веществата и от дейността на някои жлези с вътрешна секреция.

Тестисите са едновременно и жлези с вътрешна секреция. Хормоналните клетки, наречени още клетки на Лайдиг, секретират мъжки и други хормони, които определят вторичните полови белези.

Придатъкът на тестиса представлява тръба, която се разполага по задната му страна. Състои се от глава, тяло и опашка, която преминава в семеотводния канал. Във функционално отношение, епидидимът изпълнява активна дейност в системата на мъжкият полов апарат. В него се извършва окончателното узряване на сперматозоидите. От опашката му, която се явява като резервоар, под действието на нервно-мускулния апарат те постъпват в семеотводния канал. Благодарение на своето особено устройство семеотводът действа като всмукателна и компресионна помпа. Освен това неговият епител предпазва сперматозоидите от неблагоприятното въздействие на различни токсини.

Тя се намира в малкия таз под основата на пикочния мехур. Нормално има форма и големина на кестен. Основата й се разполага нагоре и се прикрепва за пикочния мехур, а върхът й се насочва надолу. Основата й отпред е срастнала с шийката на пикочния мехур. Големината на простатната жлеза зависи от възрастта. До настъпването на половата активност тя се състои предимно от мускулна тъкан. Жлезистата тъкан се развива по-късно, в периода на половата зрялост. Простатата се състои от 30 до 50 жлези, които са разклонени гроздообразно. Отделните групи жлези имат свои каналчета, които се съединяват помежду си и накрая образуват 5-6 по-големи канала, вливащи се в задната част на уретрата (пикочния канал). По принцип се счита, че простатата е жлеза с външна секреция, която има за задача да поддържа жизнеспособността на сперматозоидите в еякулата (спермата). При полова възбуда, секретът се увеличава до два кубически сантиметра за един час.

Между функцията на простатната жлеза и хормоналната дейност на тестисите има определена връзка и взаимоотношения. Известно е, че при кастрация настъпва атрофия на простатната жлеза, и обратно, при инжектиране на мъжки полови хормони – нарастване на простатата.

Мъжкият полов член е сложно изграден орган, с две функции – пикочоотделителна и копулативна (съвокуплителна). Има две основни състояния, във връзка със своите функции – невъзбудена и възбудена форма (ерекция). Съставен е от три основни части – глава, тяло и корен. Коренът е неговата неподвижна част, а към подвижните части – спадат тяло на пениса и глава на пениса. Коренът на пениса, е неговата най-задна част, която се прикрепва за лонните кости на таза.

Напред той продължава в тяло, което има приблизително цилиндрична форма. То е слабо приплеснато отгоре и отдолу, вследствие на което се различават горна и долна повърхност.

Главичката на пениса, се разполага на предния му край. Има конична форма със заоблен връх; върху последния се отваря външното отвърстие на пикочния канал. Главата на пениса в периферията си е разширена – тази част се нарича корона на пенисната глава. Непосредствено зад нея се намира едно слабо стеснение, което се нарича шийка на пениса.

Пенисът се изгражда от пещеристи тела, към които отдолу заляга едно спонгиозно тяло. Двете пещеристи тела и спонгиозното тяло са обвити в една фасция (вид съединително-тъканна обвивка), която ги обединява и изглажда улеите, които се формират между тях. Отвън над фасцията има подкожие и кожа. В подкожието се съдържат гладки мускулни влакна, които чрез съкращението и разпускането си могат да изменят площта на кожата в зависимост от физиологичното състояние на пениса. Предната част на кожата представлява една гънка, която не е сраснала с подлежащата тъкан и се нарича препуциум (крайна плът). Самите пещеристи и спонгиозното тела са доста сложно устроени, което има важно значение за ерекцията.

Големината и консистенцията на пениса се изменят в зависимост от кръвонапълването. Възможността за промени в степента на кръвонапълването под нервен контрол има основно функционално значение.