Класически масаж
Комбинация от класически масажни техники, които индивидуално се адаптират към желанията на пациента. Класическият масаж подобрява мускулния тонус, състоянието на кожата и подкожните тъкани. Подобрява циркулацията и лимфният дренаж, намалява напрежението и стреса. Прилага се с цел цялостно релаксиране и тонизиране на организма. Стимулира имунната система и освобождава тялото от умората, оптимизира кръвообращението и намалява напрежението в мускулите. След този масаж тялото се чувства свежо и тонизирано поради засилването на кръвообръщението и изхвърлянето на токсините. Класическият масаж е чудесен метод за подобряване дейността на нервната система. Използват се специални масла, кремове и лосиони. Масажните техники са 6 вида.
Класическият масаж се препоръчва за профилактика и лечение на някои заболявания, за корекция на фигурата, отстраняване на умората и мускулното напрежение, подобряване общия тонус на организма. Подходящ е за хора, подложени на ежедневен стрес и напрежение.
При извършване на масажа трябва да се спазват някои общи правила:
– Масажираният да е съблечен, да се махнат всякакви колани и аксесоари от тялото. Да е завит с чаршаф и само тази част, която ще се масажира, да бъде оголена. След масажирането на даден сегмент, например крайник, той да се завива, за да запази топлината.
– Масажираният да бъде напълно отпуснат (релаксиран). За целта той заема удобно положение на тялото, когато е легнал по гръб, под главата и коленете се слага невисока възглавница, а при лежане по очи възглавницата да се поставя под гърдите и глезените.
– Масажът се прави на твърда кушетка или матрак. Обработката на главата е в седнало положение
– Стаята да бъде добре затоплена – около 22 – 24 С, светла, обстановката да е спокойна. Дишането и на двамата (масажирания и масажиращия) да бъде спокойно, равномерно, синхронизирано с масажните похвати.
– Масажът не бива да се прави при пълен стомах, след нахранване,
– Кожата на масажирания да бъде чиста, по нея да няма гнойни пъпки или ранички.
Класическият масаж е най – разпространен у нас масажен вид. При него се използуват различни масажни похвати. Те биват основни и спомагателни. Основните имат определено физиологично действие върху дадена тъкан. Към всеки основен похват принадлежат и някои спомагателни, които имат същото физиологично действие, но техническото им изпълнение е модификация на основния похват. Те най – често носят названието някаква трудова дейност, която наподобяват (гладене, пилене и др.).
Основните похвати са 5:
ПОГЛАЖДАНЕ: Физиологичното му действие се изразява предимно върху кожата. Нервните окончания в нея се дразнят и предизвикват рефлекторна реакция – успокояване и обезболяване. По този начин лимфната течност и венозната кръв се придвижват към сърцето, отоците намаляват. Кръвообръщението в повърхностните части на кожата се подобрява. Подобрява се нейното хранене, тя става мека и еластична.
РАЗТРИВАНЕ: Физиологичното му действие се изразява предимно върху подкожната тъкан – премахват се сраствания, уплътнения, подобрява се нейното хранене, предизвикват се редица благоприятни рефлекторни реакции.
ОМАЧКВАНЕ: Физиологичния ефект е насочен към дълбоко разположените тъкани – мускулите. При бавно, плавно, ритмично омачкване се постига тяхното отпускане (релаксиране). Ако желаем обаче да се повиши техния тонус, тогава похватите са по – силни и по – бързи.
ВИБРАЦИИ: Физиологичният ефект е успокояване на мускулите и нервите, както и стимулиране на обменните процеси.
УДАРНИ ПОХВАТИ: Имат изразен дразнещ ефект. Действат възбуждащо и стимулиращо – подобряват кръвообръщението и храненето не само на повърхността, но и на дълбоко разположените тъкани.
ДОЗИРОВКА ( ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ) НА МАСАЖА
При масаж, последователно се прилагат, поглаждане , разтриване, омачкване, ударни похвати, вибрация, като винаги се започва с поглаждане и се завършва с него. Между отделните похвати също се прави поглаждане. Кой похват ще се използва зависи от физиологичния ефект, който се цели. Времетраенето на масажната процедура се определя от площта, която се обработва.
Например: Масажна яка (шия и раменен пояс) и един крайник е 15 – 20 минути. На два крайника 20 – 30 минути, на гърба – около 20 минути. Цял масаж – до 50 – 60 минути. При обработка на горен крайник непременно трябва да се обхване и раменния пояс и вратът, а при долен крайник – кръстът. Необходимо е да се въздейства върху коренчетата, които излизат от гръбначния стълб и инервират съответните крайници. Интензивността на масажното действие зависи, както от силата, с която се прилагат похватите, така и от техния подбор.
В един курс се извършват 10 – 15 процедури след което се прави почивка от няколко месеца и лечебния курс може да се повтори.
За да е сигурно, че дозировката е правилна се съблюдават винаги следните три важни правила:
1. Болка – масажът не бива да предизвиква болка. Той се прилага до прага на болката, а при някои хронични заболявания – до прага на т. нар. поносима болка, т е до появата на лека болка.
2. Зачервяване – желателно е да се получи добро зачервяване, което да подобри кръвообръщението на тъканите, а оттам и тяхното по – добро хранене.
3. Добро самочувствие – непосредствено след масажа масажираният трябва да усеща, че му е „олекнало“, че болката е намаляла, че получава приливна топлина и пълно отпускане на крайниците и тялото.
Изпълнението на всички тези показатели показва, че масажът е правилно дозиран.
КОГА НЕ СЕ ПРАВИ МАСАЖ?
– При човек с повишена температура на тялото над 37,5 С, при инфекциозни заболявания;
– При гнойни възпалителни процеси на кожата и по – дълбоко разположени тъкани;
– При кръвотечения и склонност към кръвоизливи;
– При разширени и възпалени вени и лимфни съдове (тромбофлебит)
– При злокачествени заболявания от различно естество и локализация
– При бременност никога не се прави масаж в областта на кръста и корема
– При явления на непоносимост към масажа (например: засилване на болките).