Какво представлява алергията?

Алергията е патологична реакция на организма към определени вещества от околната среда (полени, лекарства, животни, храни, и др.), наречени алергени. Тя се дължи на свръхчувствителност (повишена реактивност) в резултат на сенсибилизация (алергизиране) към определен алерген. Съществуват много и различни видове алергични реакции в зависимост от това коя част на организма реагира. Но всички клинични признаци имат една и съща причина, а това е свръхчувствителността към даден алерген.

Веществата, към които възниква алергичната реакция се наричат алергени (антигени), а образуваните от имунната система на организма вещества в отговор на алергените се наричат антитела.

Терминът алергия произлиза от древногръцките думи ἄλλος — друг, чужд и ἔργον — въздействие.

При алергичните реакции организма на човек възприема алергените като заплаха и това предизвиква бурен отговор и неадекватна реакция към тях. Алергичните реакции са придобити и възникват бързо. Те могат да бъдат IgE медиирани или не-IgE медиирани, в зависимост от това дали се образуват антитела от клас IgE.

Най-често срещаната алергична реакция е сенната хрема. Алергията има много важна роля и в астмата. Някои хора развиват алергии към храни, други към лекарства, трети към ухапвания от насекоми, четвърти при контакт с различни вещества и т.н.

За диагностицирането на алергичните реакции съществуват различни кожни и кръвни тестове. Лечението на алергични реакции започва първо с избягване излагането на въздействието на алергена.

Алергията започва тогава, когато за първи път организма се срещне с алергена и погрешно го идентифицира като заплаха. Тогава възниква сенсибилизация и имунната система започва да образува антитела, които са специфични за конкретния алерген.

Какви са причините за възникване на алергия?

Причините за поява на алергии могат да бъдат различни. За поява на алергична реакция е необходимо наличие на определени фактори – промяна на реактивността на организма (ендогенен фактор) и наличие на сенсибилизиращ агент – алерген (екзогенен фактор). Съвкупността на тези фактори е от важно значение за развитието на патологичен имунен отговор.

Всяко едно вещество от околната среда може да се разглежда като потенциален алерген, но едва попадането му във възприемчив организъм води до появата на алергична реакция.

Няколко са теориите обясняващи предпоставките за поява на алергичен отговор и нарастващата честота на този тип реакция през последните десетилетие.

Основните етиологични фактори са: респираторни алергени – полени, плесени, микрокърлежи; лекарства и химикали; храни и хранителни добавки; ужилвания от насекоми – ципокрили; физикални фактори и контактни алергени, наследственост и др.

Респираторни алергени

Респираторните алергени са голяма група въздушно преносими алергени, те от своя страна се разделят на:

битови алергени като домашен прах, домашно прахови микрокърлежи, плесени и др.;

поленови алергени – тревни, дървесни, плевели;

епидермални алергени;

слюнка на домашни животни и др.

Голяма част от тези алергени предизвикват алергична реакция от бърз тип, с участието на IgE – атопични реакции.

Като главен фактор на атопичните реакции, която е основна характеристика на голям брой алергични реакции спадат както наследствените фактори – 11q13, 5q31 и др. гени, които са в процес на проучване така и самите алергени – поленовите на първо място. Съчетанието на наследствени фактори, експозицията на алергена и нарушената T-клетъчна регулация са основни моменти водещи до отключването на алергичната реакция.

Голямо значение има и модифицирането на самите алергени. Например електронно микроскопски анализ на поленово зърно в индустриален център, показва значителна промяна на повърхностната му структура, по сравнение с поленово зърно от екологично чист район. Тази структурна промяна води до повишена антигенност и имуногенност на поленовото зърно, което повишава вероятността за сенсибилизация (алергизиране) към определен растителен вид. Голям дял от индустриалните замърсители се пада на NO и саждите от изгаряне на дизелово гориво, освен че те са и доказан канцероген.

Цъфтящи растения

Цъфтящи растения се срещат от ранна пролет до късна есен. Засягат се предимно южните и югозападните райони на нашата страна. В повечето случаи алергични реакции се наблюдават към тревни и житни полени, по-рядко към дървесни и плевели.

Полените се пренасят на много големи разстояния, науката която изучава и следи разпространението им се нарича Аеробиология. Въз основа на събраните данни се създават поленови календари, позволяващи прогнозиране и интерпретиране на наблюдаваните алергични прояви през даден период. Нещо повече, дори се изграждат центрове за международно наблюдение на поленовото разпространение. Появяват се съобщения, че дори основни алергени за дадена страна, могат да се дължат на растителни видове от друга държава, какъвто е случая с поленовите алергени в Португалия, разпространяващи се с въздушните потоци от Испания.

Микрокърлежите от домашния прах

Докато поленовите алергени са главно сезонни алергени, то някои респираторни алергени, такива като микрокърлежите от домашния прах – акари, водят до поява на целогодишни симптоми на алергични болести, такива като астма и алергичен ринит. При изразена сенсибилизация е възможна и кожна реакция.

Основни видове акари, водещи до развитие на алергични реакции са няколко вида: Dermatophagoides pteronyssinus и Dermatophagoides farine. Те са основен, но не единствен алерген в домашния прах. Акарите се намират във високи концентрации в домашните мебели, дюшеци, одеяла, възглавници, килими, китеници и др., поради което контакта с тях на алергичните пациенти е достатъчно продължителен и трудно предотвратим.

Важно е да се поддържа добра хигиена на жилището и спазването на определени правила за борба с акарите – отстраняване на резервоарите за размножение, използването на специални калъфки за одеяла и възглавници, пране на спалното бельо (в леглото се създават благоприятни условия за размножаване – температура, влажност) на температура над 60^оС. Влажно почистване, често проветряване, използване на антиакарицидни препарати и др.

Плесени

Плесенните алергени са друг, често присъстващ фактор в дома, често се срещат и при „новото строителство”, поради мерките за енергийна ефективност и намалената проветривост на жилището.

Фунгите са многоклетъчни еукариотни организми, размножаващи се във влажни помещения. Алергезиращ ефект имат техните спори, разпространяващи се чрез въздуха.

Основни плесенни видове са: Алтернария, Аспергилус, Пеницилиум, Кладоспориум, Фузариум, Мукор, Ризопус и др.

Животински алергени

Към групата на животинските алергени спадат космите, пърхотът, слюнката. Кучета, котки, зайци и птици са най-честите източните на тези алергени. Емоционалната обвързаност на стопаните често не позволява лесно разрешаване на този проблем. Например, сенсибилизацията към котка, при съответна генетична предразположеност е рисков фактор за развитие на Астма.

Животинските алергени имат значение не само като битови, но и като професионални алергени. Тук спада сенсибилизацията към едър и дребен рогат добитък – епидермалните алергени. При работещите в птицеферми, сенсибилизацията към пърхот и перушина достига до 25%.

Ужилвания от насекоми

Данни за алергични реакции към ужилвания от насекоми (т.нар. инсектни алергени) се откриват от дълбока древност.

За алергологията основно значение имат разряд ципокрили – пчели, оси, стършели, огнени мравки (не се срещат у нас). Значение имат и други насекоми като паяци, кърлежи, дървеници, комари и бълхи.

Опасността идва от факта, че този вид експозиция към алергена трудно може да бъде контролируема. Най-добре е проучена пчелната отрова, тъй като този вид причинява над 90% от всички ужилвания.

Сенсибилизацията към насекоми се извършва не само след ужилване, но и при инхалиране на изсушени и разпрашени тела и екскрети.

Паразитни алергени

Паразитните алергии се предизвикват от опаразитяването с нематоди (вид кръгли червеи).

Чревните паразити са често срещано явление, което води до сенсибилизация на организма към тези паразити. По-често това се случва в детската възраст.

В някои случаи и незначително количество паразити могат да доведат до алергизация на организма.

Наследствена обремененост и атопия

Фактор, който е от определящо значение за развитието на атопия е наследствената обремененост. Атопията е фактор предразполагащ към различни форми на алергични прояви (болести). Тя е функция от на няколко гена, които са в процес на проучване. Установените до момента са в 5q31.1, контролиращи синтеза на IgE. В съседни участъци се намират и гените за синтеза на IL4, IL3,IL5 и IL13. Промени в гените на хромозома 11q13 се свързват с болести като Атопичен дерматит и Бронхиална астма.

Има няколко начина на унаследяване на атопията – доминанатен (в случаите на сумиране на атопичната наследственост), рецесивен (бронхиална астма, атопичен дерматит) и кодоминантен. Различните алергични болести се унаследяват по различни механизми.

Производството на IgE (антитела, свързани с появата на алергични реакции от бърз тип) се контролира от два типа гени, едните са от комплекса HLA – за специфичните IgE, докато другите се намират с хромозоми 5 и 11.

Наличието на предразполагащи наследствени фактори е необходимо не само за „отключване” на алергия, но и за поява на други болести, въпреки това някои изследователи обръщат по-голямо внимание на променилите се през последните десетилетия фактори на околната среда.

Намалелия брой на вирусните инфекции

Намалелия брой на вирусните инфекции се дължи на:

имунизационни програми

по-рядко срещани болести като туберкулоза – активна профилактика и лечение се свързват с появата на друг тип патология.

Сега е известно, че вирусните инфекции и туберкулозата водят до доминиране на Th1 имунния отговор, който има протектиращ ефект по отношение на алергичните реакции, докато доминирането на Th2 отговора е свързано с поява на атопични (алергични) реакции.

Фактори на околната среда

Факторите на околната среда като замърсяването на въздуха и променената повърхностна структура на инхалаторните алергени поради този процес е една от теориите за повишената честота на респираторната алергия.

Тютюнопушенето, газовете от изгаряне на дизелово гориво са свързани с увеличена продукция на IgE антитела.

Центъра по интегративна медицина ЦИМ „Биомедис“ в ДКЦ 2, Сливен, разполага с голям диапазон от нова диагностична и терапевтична апаратура: био-резонанс, био-скенер, френска функционална диагностика, американска компютърна диагностика за измерване деформацията на стъпалата(плоскостъпие, паднал напречен свод, hallux valgus, пронация и др.), експрес диагностика за рак на гърдата, био-резонансни уреди „Биохерц“ и „Биомедис“ за лечение на всички видове инфекции, бактерии, вируси,паразити, гъбички и плесени. ЦИМ „Биомедис“ приема пациенти от Бургас, Ямбол, Нова Загора, Стара Загора, Казанлък, и др. Преди да пребегнете до медикаментозно или оперативно лечение ви предлагаме да си направите нужната консултация с нашспециалист, за да се запознаете с нашите природосъобразни методи(съчетание на модерната енергоинформационна медицина и древна природна медицина) и след това ще сте в състояние да вземете информирано решение за начина, по който желаете да възстановите здравето си. Ние също сме в състояние да провеждаме и дистанционно лечение, ако живеете в чужбина или сте далеч от Сливен, Необходимо е да преминете първоначалната диагностика, а терапията ще се провежда с руски индивидуални биорезонансни уреди Биомедис дистанционно в домашни условия.

Ето ги и цените: био-резонансно изследване с руски компютърен скенер Олвия Нова““ + консултация и назначаване на програма – 50 лв.; био-резонансната терапия с уреда „Биорезонансна терапия – „Биохерц“ – за един сеанс/процедура за детоксикация или унищожаване на паразити – 10 лв., американска експрес диагностика на стъпалата – 5лв, изследване с френска функционална диагностика, „DDFAO“ – 40 лв. ; Биорезонансна + функционална диагностика – 70лв . Прегледите се осъществяват следпредварително записване на час. Може да се регистрирате ТУК или да се свържетес Росица Господинова на телефон: 0878 257 823 или ел. поща: biomediscim@gmail.com