Възстановяване имунитета на лигавиците на дихателните органи и на уши, нос, гърло. Имунна система на лигавиците. Лигавици и вирусна инфекция

Част ІІ

Материалът е превод от книгата на И.В. Малютина Комплекс от програми за лечение чрез устройство „Биомедис“ – Методическо ръководство

Преводът е направен от екип: Емилия Боева, д-р Михаил Сяров, Захари Калайджиев

 

 

 

  Възстановяване имунитета на лигавиците на дихателните органи и на уши, нос, гърло.

 Имунна система на лигавиците.

Лигавици и вирусна инфекция

Повърхността на лигавиците на устата, носа, трахеята е първоначалния вход за по-голямата част от инфекциозните агенти, сред които са от съществено значение респираторните и ентерални вируси. За да се бори с тези инфекции имунната система използва както неспецифични, така и специфични механизми.

Освен индуцирането на системен имунитет, индуцирането на локален имунитет играе важна роля в защитата срещу вирусни патогени, които инфектират или се настаняват в микозните повърхности. Главна роля в превенцията на заболяване или при възстановяване имат секреторните IgA. Специфичната профилактика на вирусни инфекции, при която важно значение има мукозният имунитет, трябва да вземе под внимание, че неутрализиращите IgA, присъстващи в лигавицата, могат да бъдат получени от серум екстравазация, или от секретирани  клетки на субмукозната тъкан. Преобладаващата стратегия трябва да се основава на индукцията на секреторните IgA  на лигавиците, на местата на вирусната репликация (копия на вируси).

По-малко ефективна в стимулиране на образуването IgA в серум с висок титър, е последващата екстравазация на градиента в белите дробове > отколкото в назофаринкса (носоглътка) > отколкото в червата. Циркулиращите ВНА при висока концентрация могат да предпазват долните дихателни пътища, същевременно да защитят горните дихателни пътища и долната част на червата, явявайки се главно, като функция на неутрализиращи секреторни IgA.

Чревната секреторна IgA играе решаваща роля в защитата срещу полиомиелит. Парентералната ваксинация само с инактивирана ваксина има незначителен ефект върху производството на IgA в лигавиците. Въпреки това, хората търсят отговор  в една силна IgA – предварително да се имунизират орално – жива ваксина, а след това с инактивирана.

Имунната система се основава на мукозните лимфоидни тъкани, свързани с лигавица (MALT), включително чревна лимфоидна тъкан (GALT), бронхите (BALT) и носа (NALT), както и на гърдата, слюнчените, слъзните жлези и урогенитални органи.

Тя е най-добре проучена от система GALT, която представлява организирани лимфоидни образувания, включително Пайерови плаки, апендикс, мезентериалните лимфни възли и солитарни лимфни възли.

Пайерови плаки съдържат зародишни центрове, представени предимно от В-клетки, произвеждащи IgA, и зони, съдържащи предимно Т-клетки. Други системи MALT са организирани по подобен начин.

Ваксините срещу вируси, заразили лигавиците и предизвикващи локален имунитет са важни. Повечето ваксини не предизвикат локален и системен имунитет, когато се прилагат парентерално. Въпреки това, някои адювантни ваксини предизвикат някакъв локален имунитет след местните и системни приемания.

В превенцията на инфекция на организма с някои вируси, особено грипни вируси, важна роля играе индуцирането на локален имунитет и, преди всичко, синтеза на IgA антитяло. Въпреки това, по-голямата част от вирусните инактивирани ваксини се прилагат парентерално. Тези ваксини са способни да индуцират системния имунитет, но малко или не индуцират местен имунитет в лигавиците.

Специфичната профилактика на стомашно-чревни и респираторни инфекции изисква познаването на местните имунни механизми, които предпазват лигавиците от инфекциозни агенти.

В началото на миналия век е била формулирана теорията на местния имунитет, която дава първия импулс към използването на пероралния способ на имунизация срещу коремен тиф. Впоследствие били натрупани доказателства за важната роля на местните фактори за защита при редица вирусни инфекции, но истинската природа на тези процеси остава неясна. Подновеният интерес към този проблем се дължи на откриването на имуноглобулина. Доказателство за неговата секреция са  плазмените клетки от лигавицата.

Тези фундаментални изследвания са поставили началото на нова ера в развитието на прилагане на имунологията и получават блестящо потвърждение за по-нататъшното развитие. По-специално, беше установено, че IgA – е най-важния имуноглобулин  за  външните секрети (частици), основната му биологична функция е да защитава лигавицата от инфекциозни агенти. По-нататъшни изследвания са потвърдили водещата роля на IgA във функционирането на секреторната имунна системата.

Най-вероятния механизъм на неутрализация на вируса IgА е да се предотврати предаването на вируса на целевите клетки на лигавицата, въпреки че е възможен друг механизъм на вирус неутрализиращ антитела. Този процес до голяма степен зависи от епитопните специфичности, изотипности, и концентрацията на антитела и вируси, както и от вида на прицелни клетки. Има алтернатива на други подобни антитела IgА, които не възпрепятстват свързването на вируса към клетъчните рецептори, но може да въздействат на проникването в клетката, или реплицирането (удвояването), както е установено с грипния вирус. Механизмът, който е бил неотдавна установен, включва вътреклетъчно неутрализиране на вируса по време на преминаване на междинния секреторен компонент IgA чрез епителните клетки.

Това може да бъде резултат от клетъчни взаимодействия на транс везикули, съдържащи IgA, с везикули в които се размножават вируси. Ако механизма на вътреклетъчна неутрализация се случва ин виво, това показва, че IgA може не само да допринесе за защитата срещу вирусни инфекции на лигавицата, но и до прекратяването им.

 Местен имунитет

Местният имунитет, локалнят имунитет, имунитетът на лигавиците са комплекс от защитни приспособления, които са създадени в процеса на еволюционното развитие за осигуряване защита на тялото при директните връзки с външната среда. Местният имунитет в много случаи е в състояние да се включи към цялостния имунитет, за да гарантира съхранението на вътрешната среда на организма от чужди агенти, т.е. да ги неутрализира на входната врата.

Редица фактори на лигавицата (бариерната функция на мукозните клетки, фагоцитната активност на макрофагите и микрофагите, бактерицидните протеинови секрети, различните инхибитори) участват в реакциите на неспецифичната защита. Избирателна способност на лигавиците реагира на чужди агенти, свързани с лимфоидни елементи. Местната имунната система съдържа лимфоидна тъкан, свързана с бронхите, лимфоидна тъкан, свързана с чревните имунни клетки и организираните лимфоидни фоликули в конюнктивата, слюнчените жлези, горните дихателни пътища, урогениталния тракт и млечните жлези. Източник на всички имунни клетки на лигавиците на местния имунитет, се явява местната лимфоидна тъкан.

С лигавиците, са свързани голяма част от лимфоидните тъкани на тялото. В-лимфоцитите мигрират към лимфоидните органи на системата, впоследствие се установят в лигавиците, където се превръщат в плазмени клетки, които синтезират димерна форма на IgA. Аналогична ще е миграцията на Т -лимфоцитите и вероятно на макрофагите. Следователно антигенната стимулация на лигавиците на бронхите и червата може да предизвика антитела в различни секрети. На тази основа са разработени методи за диагностициране на инфекции чрез определяне титъра на антитялото в секретите на лигавиците, които не са пряко изложени на инфекциозния процес и принципите на пероралната имунизация.

Във външните секрети специфичните антитела срещу различни вирусни, бактериални, паразитни и хранителни антигени са свързани главно с секреторен IgA (SIgA). Има няколко механизми на действие на тези антитела: 1) неутрализиране на вируси; 2) инхибиране на адхезията на бактерии към епителните клетки; 3) изключване на имунни антигени; 4) ограничаване на адсорбция на макромолекули; 5) стимулиране производството на муцин; 6) повишаване опсонизация (фагоцитарна активност на клетките). В стромата на жлезите с вътрешна секреция и лигавиците се съдържат клетки, синтезиращи IgM, IgG, IgD, IgE. В някои случаи, селективна  недостатъчност IgA за защита на лигавиците се осигурява от SIgM, IgG, IgD, IgE, обаче транспорта им до външните секрети е незначителен. В редица инфекциозни процеси, включващи лигавицата се увеличава съдържанието на секреторния имуноглобулин.

Идентификацията на имунологичните промени в слюнка, сълзи, лигавицата, освобождаване на храносмилателната, респираторната и урогениталния тракт дава ценна информация за улесняване диагностиката на редица патологични състояния на местния имунитет.

Следва продължение за оздравителни  биорезонансни програми – Папка 2 Дихателна система

За информация и преглед: ЦИМ Биомедис- Сливен ДКЦ 2, тел. 0878257823, email: biomediscim@gmail.com